Как да ти простя наивно
и да затворя очи все едно не виждам,
истината в себе си да отрека,
и да се заблуждавам,че тя е лъжа?
Капчици дъжд чукат по прозореца,
мъката взима своя връх,
сълзи от очите ми се стичат,
а ти дори и не ги виждаш...
Стоиш безмълвен,безразлично ти е явно,
подсмихваш се скришно,
мислиш,че не забелязвам.
Не гледай настрани, ...