Как да я запомня, като не мога да я забравя
Люта ракия е, люта е, мамка му,
тази женичка проклета,
няма държàне изтънчено, бляскаво,
псува за десет атлета.
Луда е, казвам ви, хем за петима,
толкоз села разлудува,
кипне кръвта ù, а там дето мине
огън след нея бушува.
Дявол е, вярвайте, баш дяволица,
вземе ума, па не връща,
дребна - за всяка уста е лъжица,
само че как се преглъща.
Кипри се, вижте я, не със гердани,
нито със маркови рокли,
сал с бедърцата ти погледа хване,
после изправя на нокти.
Колко сърца изтъняха, да знаете,
колко надежди погуби,
как да я сложиш обаче на кладата,
жертваш десетките други.
Не, никой не помни жена като тази,
но никой не я и забравя.
Затуй че обичам я, Господи, мразя се,
дай ми кураж да остана.
© Таня Донова All rights reserved.
