Трудно се забравя нещо, което те е карало да се усмихваш,
което е карало сърцето ти да бие бързо
и което е причинявало радостни сълзи.
Трудно и доста болезнено дори.
Не можеш с лека ръка да изтриеш всички спомени,
всички чувства и нощите, когато сме били сами.
Трудно и невъзможно дори.
Не искам да забравям нещо, което ме е правило истинска преди -
просто ще го оставя,
някъде при разбитите си мечти.
© Елена Борисова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
