Как искам да не те познавах,
колко болка щях да си спестя,
ден след ден те опознавах
и бавно спирах да летя.
Как искам да не бях видяла
другото твое лице
и как искам да не бях ти дала
моето малко сърце.
Как искам всичко да забравя -
мъката, която ти ми причини,
болката, която ме изгаря
и хилядите твои лъжи.
Как искам душата си в лед да превърна,
чувствата да изплача с кристални сълзи
и никога назад да не се върна -
към миналото обвито в мъгли!
© Ели All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
