Как искам да плача като малко дете,
забравило играчката си в пясъка.
Да изпитам мъката му от сърце
и да отвее мислите ми вятъра.
Да сменям бързо искрена тъга,
с широка, искрена усмивка,
да бъда весела, като дъга,
да ме наричат галено Щастливка.
Днес плача по-силно от всички деца,
но не мога като тях да се засмея.
Различна ли е болката ни и докога
ще мога с този камък да живея?
© Анна Станоева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
