КАК ИЗВЕДНЪЖ СЕ ОКАЗАХ ПОД ВОДАТА
Подводницата спря да плава,
виковете оглушаваха,
всеки всяваше паника
и бягаше бясно
към своята гибел;
механиците се избиха
за жилетките!
Готвачите плачеха!
Капитанът си взе грима
и напудри носа си със страх
Аз къде бях?
Бях под водата,
където си мислех,
че ето сега е момента
да хвана тефтера в ръка
и смъртта да изследвам директно!
Първа бележка:
Смъртта не изглежда зловеща
пред моя живот!
Защо да посрещам със страх и тревога
тази нежива съдба,
аз няма да гоня нещо, което
ще дойде само, без покана от мен!
Всички се блъскат, припадат,
а лекари няма!
Няма фалшиви мотиви
за хора с голям етикет
и няма да има мерси
или моля,
когато животът си тръгва от теб!
Инстинкт ли?
Инстинктът се нарича страх -
така мисля аз!
И никой не дърпа завесите
на свойто двуличие,
което всеки отрича
към всеки глупак,
който пълен с лъжи
не може да види, че
ЗАВЕСИТЕ ПАДАТ САМИ!
Втора бележка:
Пистолетът къде е -
крещи капитана,
но никой не чува,
няма внимание!
Паника бясна! Писъци! Бой!
Не ми стана ясно,
защо капитанът
държи пистолета сред свои?
Трета бележка:
Смъртта не се къпе!
И доста мирише на пот и бензин...
а хората... хората,
дишайки пари,
отлитат
към нейния тъмен хотел
и сами се предлагат!
Без маска и грим!
Хората са кукли!
Хората са проститутки!
Седя си в ъгъла,
гледам,
колективът се цепи,
индивидът расте!
С очи на убиец
всеки те стреля
и цели директно в душата,
която невинно
стои, наблюдава
и не може да спре
да плаче безпомощно!
Не знаеш къде се намираш,
нито с кого си,
нито защо?
Днес се оказа,
че по-важно е
не кое избираш,
а как ще се аргументираш!
© Икабод Крейн All rights reserved.
