Как мога да ги съдя?
Да видя златен кръст на шията дебела
на роден бизнесмен е щастие за мен.
Нима не ви напомня на маркер, на табела
със надпис: Виж ме, Боже, аз колко съм смирен!
Бандитите, които на шията синджира
със кръста си окачват, не гледам вече аз
с насмешка. Фино чувство за хумор тук прозира,
ирония и усет отличен за контраст.
По Живково, когато властта тоталитарна
душеше обществото, другарите бандити
в партийните редици прийомите пазарни
развиваха потайно, тъй както тайно скрити
и първите християни са действали във Рим.
Слугуваха послушно на видни партократи –
едни като барети, а други в спортен тим –
подобно на слугите от римските палати,
покръстени в Исуса. И както в древен Рим,
християнството от ерес превърна се в доктрина,
така и тук чрез Делта, чрез ВИС, чрез СИК, чрез ТИМ
те станаха емблема за нашата Родина.
Страната поделиха със своите патрони.
От Видин до Несебър, от Петрич до Каварна
налагаха с бухалки, със бомби и патрони
полулегален рекет и вярата пазарна.
Налагаха я както и воините Христови,
закичени със кръста, дали в светия град,
дали сред инки, маи, налагали сурово
евангелско смирение и божа благодат.
Но как да ги осъдя, щом с помисли най-чисти
налагаха в страната те новите процеси
сред маси заблудени, пасивни атеисти,
заставащи наивно на пътя на прогреса.
Но как да ги осъдя? Те може би към Бога
сега са устремени, щом носят кръст. Те може
дори и да се каят! Така че аз не мога
да съдя вместо Господ бандитите-велможи.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
