Как на мечия им страх аз свидетел първи бях
Някой може би ще каже:
– И Росина да покаже,
че от майка си се учи.
Чакай малко, ще се случи!
Къщата си подредила,
вчера Меца бе решила
двете черги и килима
на реката със Росина
за пране да отнесат.
Но далече е, тежат,
затова помоли Мечо:
– Искам да перем и вече
не желая да отлагам.
Всичко на мотора слагам,
скъпи, да го занесеш.
Няма, Мечо, да переш.
Ние двете с дъщеря ни
ще се справим. На поляни
всичко после ще сушим.
Малко ще се уморим,
но ще бъде домакиня,
трябва през урок да мине
и да свиква с труд детето.
Ще изсъхнат, виж небето!
В коша сложиха Росина.
А зад мечата гърбина
мама Меца се качи.
Чуй моторът как хвърчи!
Бързо стигнаха реката.
Разтовари във водата
двете черги и килим
Мечо и невъзмутим
на високо се излегна,
за да може да погледне
справят ли се те с прането.
Меца – с негови ботуши,
Роси пък – с едни на Руши,
станали му вече малки.
Да ги хвърлят, ще е жалко.
Майката на дъщерята
и показва как в ръката
с клонки като със тупалка
днес отмяната и малка
с чергите им да се справи.
Важно е да не забрави,
че е хлъзгаво и в миг
със уплашен детски вик
може във водата речна
да е сладкото и мече.
Още всичко не изрекла,
сякаш беше го предрекла,
и Росина се подхлъзна.
А в студен и речен бързей
как се плува, кой ще каже?
Нека смело да покаже!
Мечо бе видял. Изтича
своето добро момиче
да спаси и влезе бързо.
Ах, какъв коварен бързей!
Трудно стигна до Росина
Щом прегърна я, премина
на спасителния бряг.
– Имаме баща юнак! –
Меца тихичко прошушна
и меченцето си гушна.
С песен го успокои,
а на тати, за да спи,
го подаде с нежност блага.
– Втори опит се полага,
малка е, ще се научи,
нищо, че така се случи! –
с умиление изрече.
Силно слънчице напече.
Тя привърши със прането
и го просна там, където
топло бе и проветриво,
че, когато си отиват,
да е вече изсушено.
Кошницата подредена
сложи мама върху пън
и покани ги: Навън
пикник днес ще си направим.
Бързах, но пък не забравих
и на Рори да оставя.
Той сега какво ли прави?
– Аз възложих му задача.
Не е бебе, че да плаче! –
каза още мокър Мечо. –
Не мисли за него вече.
Всички майки са такива.
И, докато те са живи,
носят грижа за детето,
скрита вътре във сърцето.
Хапнаха и поиграха.
А, когато вече бяха
чергите им и килима
сухи, всички се качиха
на мотора и решиха,
че е свършил този ден.
Стоп, не бива заблуден
от неистина да страдаш!
С мен ти утре продължаваш.
А сега те чака сън.
Нощ е паднала навън.
Следва...
© Мария Панайотова All rights reserved.
