Как на мечия им страх аз свидетел първи бях
Някой може би ще каже:
– И Росина да покаже,
че от майка си се учи.
Чакай малко, ще се случи!
Къщата си подредила,
вчера Меца бе решила
двете черги и килима
на реката със Росина
за пране да отнесат.
Но далече е, тежат,
затова помоли Мечо:
– Искам да перем и вече
не желая да отлагам.
Всичко на мотора слагам,
скъпи, да го занесеш.
Няма, Мечо, да переш.
Ние двете с дъщеря ни
ще се справим. На поляни
всичко после ще сушим.
Малко ще се уморим,
но ще бъде домакиня,
трябва през урок да мине
и да свиква с труд детето.
Ще изсъхнат, виж небето!
В коша сложиха Росина.
А зад мечата гърбина
мама Меца се качи.
Чуй моторът как хвърчи!
Бързо стигнаха реката.
Разтовари във водата
двете черги и килим
Мечо и невъзмутим
на високо се излегна,
за да може да погледне
справят ли се те с прането.
Меца – с негови ботуши,
Роси пък – с едни на Руши,
станали му вече малки.
Да ги хвърлят, ще е жалко.
Майката на дъщерята
и показва как в ръката
с клонки като със тупалка
днес отмяната и малка
с чергите им да се справи.
Важно е да не забрави,
че е хлъзгаво и в миг
със уплашен детски вик
може във водата речна
да е сладкото и мече.
Още всичко не изрекла,
сякаш беше го предрекла,
и Росина се подхлъзна.
А в студен и речен бързей
как се плува, кой ще каже?
Нека смело да покаже!
Мечо бе видял. Изтича
своето добро момиче
да спаси и влезе бързо.
Ах, какъв коварен бързей!
Трудно стигна до Росина
Щом прегърна я, премина
на спасителния бряг.
– Имаме баща юнак! –
Меца тихичко прошушна
и меченцето си гушна.
С песен го успокои,
а на тати, за да спи,
го подаде с нежност блага.
– Втори опит се полага,
малка е, ще се научи,
нищо, че така се случи! –
с умиление изрече.
Силно слънчице напече.
Тя привърши със прането
и го просна там, където
топло бе и проветриво,
че, когато си отиват,
да е вече изсушено.
Кошницата подредена
сложи мама върху пън
и покани ги: Навън
пикник днес ще си направим.
Бързах, но пък не забравих
и на Рори да оставя.
Той сега какво ли прави?
– Аз възложих му задача.
Не е бебе, че да плаче! –
каза още мокър Мечо. –
Не мисли за него вече.
Всички майки са такива.
И, докато те са живи,
носят грижа за детето,
скрита вътре във сърцето.
Хапнаха и поиграха.
А, когато вече бяха
чергите им и килима
сухи, всички се качиха
на мотора и решиха,
че е свършил този ден.
Стоп, не бива заблуден
от неистина да страдаш!
С мен ти утре продължаваш.
А сега те чака сън.
Нощ е паднала навън.
Следва...
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ех, Мимка, докато вляза в сайта и Мечо и Мецана семейство са заформили! Чудесни весели истории си сътворила.
-
Не са дълги, ако желаеш, пак ще дойдеш!
Ще те чакам, Марианка! Благодаря! -
Това е най-страшната част, но ти си голям мечок и не се страхуваш, нали?
Хайде, чакам те пак довечера да прочетеш края на историята! -
С мечовците пак днес бях,
утре... пак ги чакам тях 😊
Поздравявам те 🐻😃🐻 -
Сърдечно ти благодаря, Кети!
Хубав да е и твоят ден! -
Весела детска приказка. Усмихна ме. Благодаря! Много усмивки да греят и на твоето лице.
-
Усмихваш ме, момиче! Благодаря ти за тези усмивки, които ще осветят целия ми ден! И твоят да е слънчев за душата! ☀️❤️☀️
-
Учениците на мама,
приказките най-обичат
и на цветната поляна
със мечетата да сричат...
Колко бяха, че не помня?!?
Роско, Рушка, Роро, Ринка...,
брей, докато се опомня
стана мечешка дружинка.
Утре те ще чакат пак,
свойта приказка по здрак
Поздрави, Мария! Забавни мечешки истории!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
То и аз творя по малките часове и преди да си легна реших да видя имам ли нов коментар. Много ти благодаря, Меги! Приятни сънища, мила! 🌒 ❤️