Как плачат ангелите
ТИ не разбираш , аз не разбирам...
Крещя и все същото...
За всекиго по нещо.
За мен една усмивка, моля,
изсъхнала вода,
чаша с лед и малко обич.
Защо се изразявам глупаво?
Нима не ме разбираш?
И не трябва...
Май съм прекалено сложна (или луда).
Стана прекалено сложно
за теб и мен,
и за нея, и за него,
и за онези тримата...
Кога ще ходим под дъжда?
Да ме видиш със размазан грим...
... да видиш как плачат ангелите,
не аз... онези, добрите.
Писна ли ти да четеш безсмислици?
И на мен ми писна да ги пиша.
Все пак ако намериш смисъл,
ми повярвай, че съм по-различна.
© Ивона Иванова All rights reserved.
