Как само ще ми липсва, Господи!
Как само ще ми липсват, Господи!
Как ще ми липсват салкъмите!
И изгревите, дето ги посрещах
със погледа си, влюбен във лъчите.
Очакването дълго, там, във клоните,
когато притаявах своя вик,
че още много, много го обичам
и всеки ден от жажда вливах в стих.
Как само ще ми липсват, Господи!
Как ще ми липсват салкъмите!
И залезите, дето ги посрещах
със недолюбеното във очите.
А сълзите, изплакани от обич
във клоните вечерни под звездите,
ще ги оставя тук във сухите
и неразлистени надежди на очите.
Сега е време да си тръгна, Господи!
Преди салкъмът да е нацъфтял.
И само във съня си ще се връщам
в мига, когато с мене листи е броял.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
