Прегърнах времето със вик
и дните си със кръст белязах.
От туй не станах аз велик,
но чист в поезията влязох.
И светли думи аз редя
на белия ми лист в средата.
И дом от чувства аз градя,
и тихо къпя се в тревата.
Със рима ходя под ръка
и с нея стихчето повеждам.
В хорото- стихче без крака-
различни стъпките подреждам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up