Как ще те прежаля... защо не взе и мен!
Знам, че бяхме разделени,
болеше ме, края преживях едва,
а сега очите ти склопени как
ще ги прежаля, как!?
Чудех се защо телефонът ти е изключен,
усещах, че нещо не е наред,
дори и разделени, чувах гласа ти,
носеше ми успокоение през ден!
Когато вчера майка ти ми се обади:
"Бог прибра моето дете!" -
не знаех аз какво да кажа,
нещо счупи се в мен!
Сега съм в черно,
свещ паля - по пътя да те озарява,
не знам, мили, какво да правя,
колко само от кавги пропиляхме...?
Боже, защо ми го взе,
защо точно него прибра,
не може ли да хвърлим жребия отново,
вземи ме мен, а върни го!
Сълзите днес не мога да скрия,
няма защо да се преструвам на силна
и думите не ме успокояват,
по дяволите, хора, имам правото,
оставете ме да го изстрадам!
Не вярвах, че може да се случи,
по дяволите, тъпата кола,
едно невнимание и ето -
няма те... къде си ти сега!?
Към твоя гроб всеки ден ще крача
и не смирена, това не ще го понеса,
не искам... не трябва, не мога
да скрия мъката!
Всеки ден, мило, аз кръста ще прегръщам,
ще ти говоря разни неща,
как искам жив да те изровя,
да махна от теб пръстта!
Ще бъдеш дълго в съня ми,
не ще забравя твоите очи, знам,
че вече е късно... знай, обичам те,
ако има друг живот, че не ти го казах
по-рано, оттам ми прости!
П.С: Жалко е, че не мога да опиша точно как се чувствам, моля ви, не оставяйте съвети, вече чак ми досаждат, просто исках по някакъв начин да ми олекне, защото ви приемам като приятели.
17.02.2008г. - Винаги ще помня този ден!Мило, ще останеш жив в спомените ми!
© Ирена All rights reserved.
