Как така?
Уж безопасни игли,
а от сърцето ми потече кръв,
тече кръв и от очите ми,
изваждам погледите ти от мен,
изваждам целувките от устните ми,
боли, но какво от това?
И утре е ден, а животът си е живот...
И ме чака с дългия списък,
дори когато спя под звездите насаме,
заглушена от собствените си викове...
търся теб,
но какво от това...
трябва да живея дните си...
трябва да се събера
и може би да порасна с най-малко 100 години,
за да го разбера... за да те разбера,
за да се разбера...
трябва... трябва... трябва...
да се къпя само със светена вода,
да осветя себе си и стихове ми...
мечтите ми...
да ми е хубаво и сама...
трябва без теб да продължа.
КАК ТАКА?
© Хей All rights reserved.
Оживява се