Как ти беше името, момиче
Как ти беше името, момиче
Как ти беше името, момиче?...
Не въздишай! Знам, че съм досадна!
Знам, че днес за стотен път те питам,
а след пет минути ще забравя!
Затова съм в дом за стари хора...
Беше време, помнех за петима
и за двама тичах - в цеха, в двора,
за децата хляб и дом да имам.
Беше време... Беше, ала свърши.
Нищо, чедо, не е вечно тука!
Днес си сочна круша, клони кършиш,
утре - суха драка за боклука.
Ти си свястна, чедо! И добричка -
галиш ми косите, сякаш бебе,
затова мърморя си самичка
и на Господ моля се за тебе:
да ти влее малко ум в ... очите!
Да не гледаш оня гявол долен,
който сменя всеки ден момите -
чувам как ги лъже в телефона!
Да не изгориш като мушица,
към блестяща лампа полетяла
и да учиш някой ден момите
как се кърпи памет след раздяла,
а навреме свестния да зърнеш,
този, който честно те обича,
но езика вързал е на възел...
Как ти беше името, момиче?
© Петя Божилова All rights reserved.
