Как всичко се повтаря
Не зная, виждал ли си как смъртта
и в тъмното, и в светлото пролазва.
Затворила последната врата,
душите скрива в бялата си пазва.
Замахът и́ – корав. Такъв замах
свисти, смразява, всичко преобръща.
Без жал копае в черната земя,
отнема топлина, изпразва къщите.
От липсата на чудо да я спреш,
смаляваш се до точката безсилие.
Ръцете ти – простреляни криле,
събират пръстите в молба за милост.
Надеждата обръща своя гръб,
изгубва се в мъглата на очите.
Където и да гледаш, все е скръб –
горчива сянка в залеза на дните.
А казват хора: „Той е милостив“.
Навярно те ще се окажат прави.
На някой драсва мъките с молив,
на друг за тях да пише го оставя.
© Ани Монева All rights reserved.
