Как във мен изглеждаш...
Как във мен изглеждаш..
Влязох в мен със взлом – грубо и с надежда.
Хващах всеки спомен. Спирах и разглеждах.
Знаех, че ще боли всяка стара грешка.
Трябваше да знам, как във мен изглеждаш.
-
Връщах се с годините. Всички мои мисли
шепнеха със болка колко много липсваш.
Сякаш беше празно. Никога ли нямах те?
С всеки миг затъвах по-дълбоко в раните.
-
В хиляди постъпки виждах те различно.
Нежна, но пресметната, мило апатична.
Бавно се откъсна. Тръгна си обичана.
Без да се сбогуваш. Помниш ли очите ми?
-
Бях във мен. Без дом. Вече без надежда.
Хващах всеки спомен, бавно ги подреждах.
Чувствах как боли всяка стара грешка.
Цял живот се чудих - как във теб изглеждам.
© Йордан Мишев All rights reserved.
Поздрав!
