Както преди...
Дочувам песента ни - нежна.
Оркестърът я свири,
както преди.
Двойките вече излизат,
застават на очукания подиум,
а аз стоя и чакам...
Дали ще ме поканиш?
Дали ще върнеш времето назад?
Макар на петдесет, още помня песента.
Ти се приближаваш,
затаила дъх, чакам мига,
протягаш ръка:
- Един танц - прошепваш познатите думи.
Заставаме и ние там,
и сякаш времето се връща
в старото ми тяло.
Приглушената светлина,
издрасканият под,
шепата вече стари музиканти,
дори песента.
Започвам да се въртя,
край теб, както правех преди...
Клатушкаме се,
поклащаме се бавно,
а хората ни гледат и се смеят...
Пак успя
да ме накараш да се почувствам желана!
Пак направи така, че да ни одумват
и така, че да се изчервя.
Лекичко в такта се поклащаме
плътно притиснати,
а сякаш беше вчера, когато се запознахме...
Хората ни гледат,
но ние сме слепи за тях
"Не е ли красиво!" - мисля си с усмивка.
През прозореца,
късче реалност,
снежинки валят.
Ние сме на топло,
сгушени един във друг.
Оркестърът свири,
а аз съм цяла червена
и се чувствам като подмладена.
"Другите нищо не знаят!" - мисля си с усмивка.
В очите им ние сме само
една изкукала стара двойка,
но има и нещо повече...
Сърцето ми прелива от щастие и топлина,
а танцът още не е свършил...
Сигурно ще си го тананикам вечно,
зачервена от вълнение,
задъхана от желание,
въпреки годините,
във вените ми споменът още кипи...
© Различна All rights reserved.
