Каква е скромната ми дан?
Каква е скромната ми дан?
Кому какво ли пък съм дал?
Чудак, самотен, неразбран,
извайващ чудеса, от кал.
И всичките ги подарих,
хартен жерав – всеки стих,
в очите чужди небеса,
намира и танцува там.
Дори стоманени да са,
това не искам и да знам.
Сред присмех, болка, чума, мор,
аз, като бурен – твърдокор,
разтварям цветове, листа,
нагази ли ме някой, с крак,
бодлите никак не пестя
и се изправям, няма как.
Отровата за мен е цяр,
за мен важи законът стар,
каквото имаш, го раздай,
каквото нямаш, го задръж,
илюзии, за ад и рай –
се изпаряват изведнъж,
но може в другия живот
и плевелът да върже плод.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
