Навън дъждът силно вали.
Стана тъмно и страшно.
А вятърът сякаш шепти:
"Не си струва да ти е тъжно."
Не искам такъв да те обичам.
Не искам вече да страдам.
Сили нямам да дишам,
а нощем не мога да спя.
Каква е такава любов.
Която в окови държи ме.
Но сигурно веч' умори се
да бъде предавана често.
Сега те виждам различен,
готов да се хвърлиш на всяка,
която просто леко флиртува
и търси си спонсор омаен.
© Елена All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
