Каква вселенска тишина.
Вечèрен път, луна и бус.
Наоколо е тъмнина.
Зове ме моят демон рус.
Обсипват ме безброй звезди,
а кръглоликата луна
усмихва се и ми шепти:
„Добре дошла, добре дошла...”
Табела. Надпис. Звездопад.
Отново влизам в моя Ад!
© Вили Димитрова All rights reserved.