Mar 8, 2009, 12:21 AM

Каквато Бог ме създаде

  Poetry
1.1K 0 29

 

Мъжете до мен

бяха прелестни

до един -

от първия

до последния.

Те създадоха

жената у мен,

истинската -

бях

ту пролетен вятър,

ту лято горещо,

есенна ласка

или зимна виелица.

Но бях

тяхната

желана

магия -

влюбената.

Жената.

 

Обичам

и днес -

намерих се

в нежността

на един вълшебник.

Пролетно ми разлиства

душата,

а аз го давя

в море от лято.

А той е щастлив,

прощава ми

всички пакости -

лудетината в мен

открил,

твори

красиви куплети.

А аз съм

в римите му

вплетената -

Жената.

 

Закърмих

с мляко от мечти

децата си,

криле им дадох -

да настигат вятъра

и светлината днес

струи във очите им,

навярно

пак от мен

изпратена.

А аз съм

не само

тяхната майка -

въздухът им съм

и свободата,

която обичат.

Създавам

в тях

Жената.

 

А Бог ме създаде

да бъда

най-вече

Майката,

а после

да обичам мъж.

Такава съм -

Жената.

Истинската.

 

 

 

 Честит празник, мили дами от сайта!

Любов, щастие и радост да озаряват дните ви!

 

 

ОСМОМАРТЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА В САЙТА

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотна си! Честит празник в изтичащите осмомартенски минути! Нека всеки ден бъде такъв празник за теб!
  • Благодаря, Веси/Ева!...
    Такива ни създаде, но Той... знаеше...
    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И НА ТЕБ!
    Много, много любов и щастие!
    И много цветя от мен!
  • Честит празник, мила Веси! Бъди много обичана!
  • Такава си - жена! Честит празник, мила! Щастие желая!
  • Прекрасно!!!
    Честит празник!
    Бъдете все така позитивна, обичана и "желана магия"!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...