8.03.2009 г., 0:21

Каквато Бог ме създаде

1.1K 0 29

 

Мъжете до мен

бяха прелестни

до един -

от първия

до последния.

Те създадоха

жената у мен,

истинската -

бях

ту пролетен вятър,

ту лято горещо,

есенна ласка

или зимна виелица.

Но бях

тяхната

желана

магия -

влюбената.

Жената.

 

Обичам

и днес -

намерих се

в нежността

на един вълшебник.

Пролетно ми разлиства

душата,

а аз го давя

в море от лято.

А той е щастлив,

прощава ми

всички пакости -

лудетината в мен

открил,

твори

красиви куплети.

А аз съм

в римите му

вплетената -

Жената.

 

Закърмих

с мляко от мечти

децата си,

криле им дадох -

да настигат вятъра

и светлината днес

струи във очите им,

навярно

пак от мен

изпратена.

А аз съм

не само

тяхната майка -

въздухът им съм

и свободата,

която обичат.

Създавам

в тях

Жената.

 

А Бог ме създаде

да бъда

най-вече

Майката,

а после

да обичам мъж.

Такава съм -

Жената.

Истинската.

 

 

 

 Честит празник, мили дами от сайта!

Любов, щастие и радост да озаряват дните ви!

 

 

ОСМОМАРТЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА В САЙТА

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотна си! Честит празник в изтичащите осмомартенски минути! Нека всеки ден бъде такъв празник за теб!
  • Благодаря, Веси/Ева!...
    Такива ни създаде, но Той... знаеше...
    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И НА ТЕБ!
    Много, много любов и щастие!
    И много цветя от мен!
  • Честит празник, мила Веси! Бъди много обичана!
  • Такава си - жена! Честит празник, мила! Щастие желая!
  • Прекрасно!!!
    Честит празник!
    Бъдете все така позитивна, обичана и "желана магия"!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...