Какви са ти очите
Какви са ти очите, ме попита,
със цвят на глина или чернозем,
ухаят ли на медна пита,
обричат ли на вечен плен.
Какви са ти очите, ме попита,
дали блата са или езера,
какво във дълбините им е скрито,
какво рискувам за да разбера.
Какви са ти очите, ме попита,
и колко са звездиците във тях.
Самотнико, на помощ не разчитай,
не ме копней от ъгъла със страх,
а ме вземи във своята прегръдка
и не помисляй: „Боже, изгорях!“,
дори да съм последната ти глътка,
дори да съм последния ти грях.
Валентина Йосифова
© Валентина Лозова All rights reserved.
Благодаря ти! 
