Какво е любов? –
нереалност, топлота, недостиг на въздух.
Недокоснат от силния дъжд,
плуващ в свои води и си сух.
Невиждащ, напълно глух,
прескачащ тиня и локви,
борец, но често, уви –
падащ в нечии клопки.
Малко слънце, малко мъгла,
но те чака на ъгъла,
малка, слаба жена,
в нощ теменужена.
Поникват отнейде крила
и си нужен, обичан, закрилян.
Сто пъти нараства деня.
Без нощ, от страст лунният сърп е изрязан.
Ти си вече белязан!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
