Какво е любовта?
В лудия бяг през годините
дали разбрахме какво е любов?
Не остана ли нейде подмината,
дали чухме нейния зов?
Не бе ли едно ръкостискане,
един поглед, изпълнен с тъга?
До другия - нежно притискане,
украсена с пръстен ръка?
Дали любовта е мълчание,
пълно с думи - и мили, и не!
Казани без, и с основание,
те се забравят поне...
Дали е усмивка, отправена
с любов към децата ни две?
Или длан, с обич поставена
върху техните малки ръце?
Любовта е сълзата, потекла
от милите детски очи.
Любовта е гласчето, което
като музика нежна звучи.
И в лудия бяг през годините
вече знаем какво е любов!
Не остана от нас подмината,
ние чухме нейния зов!
© Станислава All rights reserved.
Сполучлива равносметка на годините. Ти знаеш какво е любов !
