Не късай ми сърцето,
не опъвай кървави нишки,
невъзможни въпроси не поставяй,
дали свободата избирам пред теб!

На кой кантар може да се тегли,

тежи ли, силното ми чувство?
И плътността му, как се изчислява?
Какво е свободата ми без теб?

Липсата ти, бързо ме убива,
това не може да е свобода,
когато пространството се свива,
и усещам глуха самота?!

Трябва ли по земята да се влача,
за да откривам, че боли,
когато няма я ръката,
която здраво ме крепи?!

Не искам и да мисля по въпроса,
отговора се намира сам,
любовта ми дава свободата,
и щастието да съм точно с теб!