Какво ли правиш с мен...
Какво ли правиш с мен? Без теб не мога.
Изпитваш ли ме с болката ми ти?
Не вярвам да си истински жестока
и да разбиеш моите мечти.
Когато тръгвам си от теб, почти
и правя първа крачка в самотата,
ти спираш ме и казваш ми " Прости! " ...
С усмивката ти светва ми душата.
Очите ти - светът на красотата,
отново запленяват ме изцяло.
И Слънцето, звездите и Луната
нашепват ми: " Започваш отначало! " .
И как да те оставя, моя Фея?
За тебе с любовта си ще запея.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
