Jan 7, 2014, 10:48 PM

Какво ли зная аз за любовта?

Poetry » Love

891 0 3

Какво ли зная аз за любовта?
За устните и парещите длани...?
Не ме научи никой на това-
да я приемам и да я дарявам.

Какво ли зная аз за любовта...
за две сърца, забили с равен ритъм?
Та аз познавам само самота...
И мъката. И всеки ден се питам...

Какво ли зная аз за любовта,
аз, дето все над пропастта залитам...
Едно-едничко знам едва сега-
обичам те. Безумно те обичам!

И искам само в твоите ръце
да чувствам обич и да съм обичана,
и искам само твоето сърце
със моето да бие в равен ритъм...

Аз, дето знам единствено това -
да си отиваш и да се отричаш -
не знам какво е точно любовта...
но ще се уча! Само ме обичай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

krchernev (Красимир Чернев)

Стихът ти е с хубава структура, мелодичен, много емоционален и мил и пробуждащ съпричастност!
Поздрав!

2014-01-08T14:17:27+02:00
bibsun (Любимата)

Под "равен" имах предвид "еднакъв и за двете сърца"... иначе, да, напълно си права. И много благодаря за милите думи!

2014-01-08T13:36:05+02:00
iren5 (Ирен)

Хареса ми! Само се чудя "...за две сърца, забили с равен ритъм?" дали при любовта е равен ритъма на двете сърца, по учестен е сякаш
но иначе много ми хареса и... Просто обичай!

2014-01-08T10:50:30+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0