Какво от туй...
Какво от туй, че те обичах,
дори не се сбогува с мен!
Пред теб душата си събличах,
писма ти пишех всеки ден.
Какво от туй, че ме обича!
Удавих себе си в сълзи,
едва успявах аз да дишам...
Задъхвах се да кажа: "Замини!"
И да копнея вече не умея.
За теб, за нас, за любовта...
Затова във стих ще те възпея,
несбъдната за мен мечта!
Дали без теб осиротях?
Не знам, но няма да те прося!
Но що е болка, го разбрах
и още в себе си я нося.
А ти без мен какво загуби?
Празна ли е твоята душа?
И тя ли като моята се срути?
Там погребахме ний любовта!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
