Какво печелиш, като губиш
на Антонио
Знаех, че не може да ме лъжеш,
че ще сториш всичко, щом обичаш ти!
Че ще бъде тежко, страшно, тъжно,
но ще сбъдна горе, с теб, мечтите си!
Че Икар съвсем не е измама
и лъжа е, че изгаря горе той!
Че дори небе над теб да няма,
можеш да го сътвориш чрез пóлета!
Че вълшебна вяра щом не гасне
и вълшебствата ще следват вярно теб!
Че с крила щом падаш, не е страшно,
страшно ще е само ако страх те е!
Но, кой люби, страх не ще усети,
ще се рее горе волен, тръпен той,
а пред него винаги ще свети-
любовта нали е като слънцето!..
.......................................................
Аз повярвах. Беше тежко,тъжно,
но се вдигнах, следвайки мечтите си!
А ти долу...знаеше, че лъжеш.
И остана там. Като термитите.
© Петя Божилова All rights reserved.