Какво ще кажеш да избягаме далече,
от хорска злоба, клюки, суета?
Да започнем всичко от начало!
Не виждаш ли, дошла е пролетта!
Какво ще кажеш да избягаме далече,
от мирис на бензин, от градски шум?
Да започнем всичко от начало!
Така не гледай! Не съм останала без ум!
Какво ще кажеш да избягаме далече?
Небето ще ни бъде одеяло,
възглавниците – меката трева.
Да започнем всичко от начало!
Да възкресим отново любовта!
© Мая All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
