Какво съм без теб
Очите ми червени са от плач.
Сърцето ми – раздрано от раздялата.
Ти стана мой палач
и заменихме любовта с раздялата.
Без теб душата ми до дъно се изчерпа,
сама – останах без сълзи.
Без теб животът няма смисъл
и нямам право на мечти.
Къде ли си сега, любими?
Какво ли правиш ти без мен?
Щастлив ли си в нощта, кажи ми?
Щастлив ли е без мен твоят ден?
Един за мене беше ти до днес!
Един – за цял един живот!
Но ти остави ме без чест,
остави ме и без любов!
Та... значи тъй – това бе наш’то време?
Не ще се върнеш повече при мен?
Но всъщност – какво съм аз без тебе?
Без слънце ще пристигне моят ден.
© Мартина Ватева All rights reserved.
