Каквото искаш, няма да го биде
Живяла нявга някъде далече
Мома красива като самодива.
Ръката искали й сто ергени вече
Толкоз' дивно тя била красива.
От ни един тя нищо не приела.
Един вкъщи взел й бил душата.
Заклел се той пред цело село,
че жени ли се, тя ще е жената.
Обаче сам-сама била в живота,
а мила, пък добра и работлива.
Орисана с присъдата - сирота
гръб на чужда нива да превива.
Задомил се нейният по сметка,
за миг любовта им той затрил.
За жена си взел една кокетка,
и на парчета сърцето й разбил.
Намислила тогаз да си отиде
Събрала си живота във торба.
Изчезнала без никой са я види,
загубила се нейде по света.
Вечер дето слънцето заспива
станала тя черна ратайкиня.
Да се бъхти там, дорде е жива,
В кухнята на старата графиня.
Минало се тъй месец, година,
И в един ден нашата мома.
Решила се отново да замине,
но тоя път за вечната страна.
От пропаст тръгнала да скача,
Че нищо тука нямало за нея.
Но чула там старица да плаче
И спряла се, сърцето й да сгрее.
"Ела, момиче, ти си мойто биле!"
Засмяла се старицата тогава.
"С мене днеска стой, топли ме!
И ще ти кажа аз какво ще става!"
"Искам тихо от света да си отида!"
Тогаз рекла тъжно нашата мома.
"Каквото искаш, няма да го биде!"
Скарала се строго старата жена.
"Горе нявга тебе ще те съдят."
Старата не спряла да нарежда.
"Злата графиня ако те пропъди,
Тука ела да плетеме прежда!"
Заживели двете в мир и сговор,
Издържали се някак, ама бедно,
Всеки ден поредната тревога,
Всеки ден храната е последна.
Така се минало немного време
Конник пред колибата им спрял,
Не плетка бил дошъл да вземе.
Вместо туй, момичето избрал.
На старата графиня той бил внук,
Видял доброто и под дрипи даже.
Че приказката наша свършва тук,
тоз' автор нема друго да ви каже.
*аз съм си малко буквалист и не ме бива с абстракциите, така че ако не отговаря на условията на предизвикателството (в което се включвам на майтап, нищо лично към истинските поети), спокойно го махайте 🙃
© Бистра Стоименова All rights reserved.
The work is a contestant:
