Каквото повикало....
-
"На любов" е тъй сложна играта
и не всичко до болка е ясно.
Търся стриктно червило в яката му —
все нащрек да го хвана „на тясно”.
А в главата етюди по Хичкок
разигравам, додето го няма —
как ги сварвам на спалнята ничком
(да се сещат за края на драмата)!
Той неспирно живее с идеята,
че ме знае до точка и сричка
и си мисли: "Не знае за нея."
Но не знае, че аз зная всичко!
Дълго вдишва косите ми вечер
и гадае — "Рабан" ли, "Деним" ли е...
Проумява внезапно, че вече
не изричам сладникаво: „мили”.
Пуска злъчни шеги, ако често
килограми сверявам с кантара си
и очаква словесното ресто.
Не върви, а пък филмът му стар е.
И без критика днес не подмина
деколтето на моята дреха.
Вярно, доста е смела! И "мини".
Подходяща за... водка с утеха!
Но не виждам поуката тука.
Само грях. Отчуждение само.
Вкъщи — мъка. Навън си свирукаме
утешени на чуждото рамо.
-
© Станислава All rights reserved.
