И тя ме забеляза,
по женски го показа,
усмихва ми се роклята с цветя...
Досипвам питието,
не гледам в деколтето,
галантно хващам нежната ръка...
И вятърът от ноти
завихря ни, защото
е танцът страст... а после, неведение...
Къде ще ни отвее
не зная, но за нея
финалът, знам, е ясен, без съмнение..
05.05.2025.
___
Написано като коментар към стихотворението "Прошепнато на ухо. Рокля на макове" на zenyivanova.
_____
© Георги Каменов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
