Вървя през лятото
с бялата си дреха
и ми е вкусно.
Оставям се то да ме положи
на вълните си -
да ми слади от зреене на
плодовете,
с ръце да късам
ухания от ра'нен юни,
да вкуся сочен плод
от късен юли
и да погаля августовски
ден
с мирис на овощна градина -
мой бял,
мой топъл свят,
моя бяла дреха ...
© Дима All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!