Калните гласове край всичкото ми
Кални гласове под небето
Вали всеки ден.
Черни облаци над прозореца на моето нищо.
Черни месеци над всичко,
което съм.
Вали всеки ден.
Излизам със калните си обувки,
дишам калния въздух на душите в тролея,
и единственото, което ме грее,
са милиардите кални надежди.
И вали, всеки ден.
Няма знак "стоп" за небето.
Влизам в онова задимено кафе,
където калта е още далеч.
Но ще дойде и тук.
Несъвършенство.
Вали вече шести ден.
Надеждата ще се покаже на седмия.
Сядам при толкова пияния Стоян,-
той пише стихове,прекалено много фирка.
-Драйфа ми се от тая чалга държава - прегръща ме.
-Ще си взема бира - ставам.
-Никога няма да видя света - чувам го,
и това вече ме притеснява.
Но така е във джунглата, няма елит.
Фиркаме си, псуваме лошото време,
а после умираме в кални локви.
Толкова просто е.
Нека вали!
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
