И когато се прегърнеме на кръста,
ще се обагрят в синьо небесата,
а слънцето усмихнато ще се покаже
и ще погали нежно тъмнината.
Вулканите смирени ще прегърнат,
единствената истинска земя,
сирените в моретата ще живнат,
възкръснали от силата на любовта.
и там на кръста ще се слея с душата ти...
камбаните в синхрон ще зазвънят.
© Неземна All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
