Каменно момче
Когато затварям очи
и тичам нагоре по стълбите каменни,
като птица със криле,
ти си там, мое момче.
На върха винаги гордо стоиш
със очи, загледани във хоризонта,
със ръце разперени към мен,
ти ме чакаш, мое момче.
Веднъж си спомням
ден като магия, исках бързо пак
при тебе да се скрия,
по стълбите паднах, а ти, мое момче,
не можеше да ми помогнеш и само една сълза
се стече по камъка студен, и сякаш
камъка пропука толква жално, че
от страх повече при тебе не посмях да се завърна,
не посмях дори да те прегърна.
Знам че си там на върха, от камък роден, но имаш
сърце само за мен,
аз ще си простя някой
ден и ще се върна при теб,
обещавам, мое момче...
© Нана All rights reserved.
