Каменно момиче
Във парка, сред цветя и птици,
момиче каменно стои.
С очи безизразни ме гледа,
от нея хладина струи.
Не зная от кога е тука,
от кой е ваяна дори.
Пред туй момиче непознато,
на пейката стоя в зори.
Завиждам ти - и казах тихо.
Била си много преди мен.
И сигурно след мене дълго
ще бъдеш тука всеки ден.
Не те е наранявал никой,
не знаеш болка що е ти.
Не си обичала до лудост,
сърце от камък не боли.
Но знаеш ли, не ти завиждам,
защото каменна си ти.
И никой мъж не е докосвал
със страст студените коси.
Любов и жажда ти не знаеш,
затуй отсреща остани.
И всеки ден моли се Богу
и теб с живот да те дари.
© Бояна Драгиева All rights reserved.
