Камъче
Едно камъче по пътя ме намери
ритано и хвърлено на една страна.
Горещ е асфалтът,а то трепери
слънце го грее, но няма топлина.
Взех го тихо и нежно в моята ръка
отидохме да му търсим приятели.
И под сянката на зелените листа
то разкри пред мен душата си.
Било част от голямата скала
живеели в планините красиви.
Били дарени с много добрина
да направят хората щастливи.
Използвали ги за бетон и асфалт
за да може всеки да стъпва леко.
Но същият човек подлага крак
и го изритва някъде там,надалеко.
Напълниха ми се очите със сълзи
стиснах камъчето,дадох усмивка.
Казах му, че с такива деца добри
скалата майка е била щастливка.
И нека истински да обичаме
защото някой от това страда
Имаме право дълбоко да дишаме
а любовта да бъде наша награда.
© Явор Перфанов All rights reserved.
