Mar 4, 2008, 4:10 PM

Капан на любовта

  Poetry » Love
790 0 1
Студената вода облива
приказното ти лице,
мие копринените ти коси,
а те полюшват се като повеяни
от вятъра есенни листа.

Твоят поглед, тъй прекрасен,
се спира върху образът ми,
замечтан по теб...

Неусетно, аз не зная, вкаменявам се
бавно, пленен от хубостта ти, девойко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...