Капчица нежност
Омръзна ми да бъда просяк,
да моля със протегната ръка
благоволението твое,
милувката, споделянето, нежноста.
Омръзна ми да клякам на колене,
да искам капчица роса,
да чакам и да гледам нощем
как изгрява бледата луна.
А беше времето, когато ти даваше ми
нежноста, споделяше по всяко време
дори и с неизказани слова.
Аз жив съм и живота мой ти дадох.
Дарих ти всичко, без отплата да желая на мига.
Дарих ти свойта радост и тревога,
за туй, що иде след това.
А исках само моя да останеш
със всички лоши и добри неща.
Но ти и туй помилси, че е много,
остави ме самичък във нощта.
Затуй сега върви по пътя,
които сама си пожела.
Аз нямам сили вече
да прося капчици от нежноста.
P.S. Това е нещо старо, но ми се струва, че е добро. Вие ще кажете...
© Ноел All rights reserved.
. Къде ти тогава поезия , всичко което летеше се ядеше 
