В представите си за живота
се сблъсквах с многото неща,
в които търсех вярната насока,
до които стигах бавно и пеша.
Напред, назад, надолу и нагоре,
лъкатушех се в моя кораб,
а проблемите са дъжд пороен,
който смело исках да преборя.
Попътен вятър чаках често,
да ме отведе към топлите места,
да сгрея ледените преспи
в скованите от студ сърца...
© Георги Георгиев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
