В представите си за живота
се сблъсквах с многото неща,
в които търсех вярната насока,
до които стигах бавно и пеша.
Напред, назад, надолу и нагоре,
лъкатушех се в моя кораб,
а проблемите са дъжд пороен,
който смело исках да преборя.
Попътен вятър чаках често,
да ме отведе към топлите места,
да сгрея ледените преспи
в скованите от студ сърца...
© Георги Георгиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
