Станах днеска капитан
на кораб бърз, голям,
имам даже екипаж –
Иван от петия етаж.
От коритото на двора
си направихме фрегата,
от чаршафа на простoра
ний опънахме платната.
Нямаме си океан,
но с бинокъла голям
виждаме във кръгозора
дивни брегове и хора.
Аз съм важен капитан,
с шапка и мустак
и зад руля строг стоя,
прав аз курса ни държа.
А пък юнгата Иван
със един компас, засмян,
гледа, дава ми насоки,
да не губим ний посоки.
© Ивета All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Развесели ме