Станах днеска капитан
на кораб бърз, голям,
имам даже екипаж –
Иван от петия етаж.
От коритото на двора
си направихме фрегата,
от чаршафа на простoра
ний опънахме платната.
Нямаме си океан,
но с бинокъла голям
виждаме във кръгозора
дивни брегове и хора.
Аз съм важен капитан,
с шапка и мустак
и зад руля строг стоя,
прав аз курса ни държа.
А пък юнгата Иван
със един компас, засмян,
гледа, дава ми насоки,
да не губим ний посоки.
© Ивета All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Развесели ме