Писмо до Капитана
Нарисувай ми бряг да пирувам с вълнистите орди.
Да дочакам моряк, татуирал русалка на кръста си.
Нарисувай ми кораба с всичките думи на борда
и ще млъкна завинаги, както онази на кръста му.
Нарисувай ми бъчвите пълни до горе с отрова.
Да изтровя до плъх всеки дръзнал да бръкне в душата ми.
И лула на устата сложи ми ще псувам сурово,
нарисувай ме блудна чертай, да не помня лицата им.
Урагани пратѝ,мерзостта най-накрая да давим,
та по план да потъват едно подир друго телата ни.
Но последно сега нарисувай ни слънчеви длани,
по човешки протегнати длани и вяра в сърцата ни.
© Силвия Илиева All rights reserved.
