Капка дъжд
като сълза,
на цвете се отрони
и от там в пръста.
Опръска я с тъга
и с мрачна самота,
невинната сълза
родена от дъжда.
Поникнах,
семе от дъжда,
родих се в самота
за радост на света.
Отронена сълза,
окъпана в тъга,
дарявам радост в мрачина,
разцъфнала в дъжда.
Живея да тъжа,
живея в радостта,
живея с младостта,
и вечна съм с века.
Аз капка съм
от дъжд отронена.
…………………………
© Ана Ненчена All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Удоволствие е да ги чета.