Капки по листа
Не се залъгвам, че съм любима...
Нужна - да… запълвам тишината.
Цвете съм, от многото в градина,
цъфтя, преварвам с часове зората.
Не идвай да береш… преди роса,
на тези капки от сълзопреливане
като на лента е изрисувана съдба,
като диво вино водят до опиване.
На бавни глътки отпивай, запомни
нежното потръпване, продължавай...
Достигне ли дълбокото, дъх поеми
дори и да горчи - пий, не съжалявай.
Наситиш ли се, утолиш ли жажда,
не оставай по листа капчица следа.
Сухо нека е, друг да не се навежда.
С длани, ако не достигаш - със дъха…
09.12.2009г
цикъл "Галещо перо"
© Анета Саманлиева All rights reserved.
