Капризите на младостта
Капризите на младостта
Децата ми пораснаха големи
и всяко от тях в своя път върви,
и всяко чопли само свойте теми,
и всяко в своето квадратче се мори.
А аз самият боря се за всички
и искам опита си да им дам
А те, като подплашените птички,
летят от гдето, аз се връщам сам!
И искам пътя си отъпкан да покажа,
акъл и хитрост да им дам,
от грешното сега да ги откажа,
защото клопките житейски знам!
Но виждам напора на младостта им!
Със този устрем и аз съм живял...
О, всеки иска грешки да направи
и винаги самотен пред тях се е спрял!
Те виждат, че живота ме е смачкал...
Живота ми пред старостта е спрял.
В несигурната вече моя крачка,
не виждат сигурност, а жал!
© Христо Славов All rights reserved.
