Автор - Величка Николова - Литатру
Перото ми игриво,
все малко си е диво.
Въобще не му се пее,
а скърца и лудее...
и щом го понатисна –
не плаче, но се вкисва.
— Тъжѝ! – му заповядвам.
То – обич проповядва…
— Засмей се! То не иска,
а в локва се накисва –
набъбва, натежава;
добре се освежава;
изтръсква се тъдява
и чак тогаз запява!
Автор – Литатру1
сряда, 08 август 2018 г.
България, София
© Величка Богданова - Литатру All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
